Jul 15, 2005, 10:21 PM

Грешница 

  Poetry
866 0 3

Ти потропа
на моята врата.
Аз отворих.
Аз отворих
своето сърце
и приютих те.
Не беше скитник,
нито пък самотен,
просто ме поиска,
като разглезено дете.

Грешница ли съм?
Душата ми ранена.
Виновна съм, защото
те обичам.
Виновна съм, защото
ти си нейн съпруг,
а аз съм
твойто безразличие.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И на Дими с благодарност за хубавите думи. Прегръдки!
  • Няма игра на думи, просто и искрено и много дълбоко си се разкрила с цялата си болка! Браво, Фабиана! Душата ти свети докато боли!
  • Благадаря ти, Анета, радвам се че си го прочела и ти е харесало!
Random works
: ??:??