Аз исках "Скъпи мой" да те наричам
и с устни да те будя за зората!
И да прошепвам тихичко "Обичам те!",
обичам те - това ми е съдбата!
Аз исках любовта ни да е спътница
на двама ни в живота труден.
Макар за всички други да е грешница,
за всички мои, твои близки люде!
Аз исках избуяла от сърцата ни
да победи съдбата непреклонна,
да разцъфти от бурените на душите ни
и да възкръсне горда, не греховна!
Аз исках... но Уви! - едно желание,
една искра несподелена,
не би могла да победи съдбата
и да гори във обич съкровена!
© Катя Конова All rights reserved.