Грешница
Единствената разлика между светеца и грешника е в това, че първият има минало, а вторият – бъдеще...
Аз мислех, че вървя в поле от макове,
а всъщност туй е било кръв –
разцъфнала под мене на съсиреци,
изпод продраната на рани плът.
Краката ми в мазоли са от ходене
по прашните неравни калдъръми
и изморени са ръцете от протягане,
от тежестта на толкоз черни кръстове...
Езичница съм днес. Не съм светица.
И няма ореол над моята глава.
Жените палят в църквата свещица –
прекръстват се, усетили греха.
Навсякъде ме срещат жадни погледи,
протягат се към мене длани мъжки.
Но никъде не срещам опрощение
за мойте минали и бъдни грешки.
Така вървя сама. След мене – пепелища.
Неясен ми e всеки бъден ден. А толкоз
искам някой да склони глава пред мене –
грешната. И да измие изранените нозе...
© Елмира Митева All rights reserved.
Поздрав!