Очите ми са кратки... като стотна. Затворих ги... преди да ги отворя. Добре, че не видяха как, безсилна, за себе си не можех да се боря. Душата ми е тежка... като вопъл. Спомина се след дата в календара. Припяват оплаквачките със Попа. Намерили я бяха... до клошаря. Краката ми... в стоманени обуща. Отекоха на тялото с товара. И тътрят се по камъни, стърнища. Пътека ми поправят... през кошмара. Сърцето ми... два грама на кантара, (преди го теглих... беше тежко, тежко) предложих на сергия... на пазара. Продадох го набързо - лев и нещо... Сълзите ми безбройни са... не спират. Разпръсната по пода броеница. Измолени, изстрадани... и парят. На глас броя... безумна върволица. Косите ми са бели... като мисъл. Преплетени в гнездо на кукувица. Отрязах ги със остър нож и помня как вятър ги отнесе... като птица. С последната надежда и не спорих. (Припомних си, убих я... стара вещица). Смъртта ми се усмихва... не говори. Ръката ми пое. Ръка на грешница.
Ръка на вещица? Хаха, ех, Креми, сега е сезонът на Дядовците Коледи, а не не Бабичките Яги... А, с риск да те обидя, ти май не ставаш за нито едно от двете.
Май вече ми е Любимото!
---
Косите ми са бели ...като мисъл.
Преплетени в гнездо на кукувица.
Отрязах ги със остър нож и помня
как вятър ги отнесе...като птица.
---
ВЕЛИКОЛЕПНО! с много обич за теб, мила Креми.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.