Грешнице моя, прекрасна си...

Грешнице моя прекрасна,

греховни мисли в мрака за мене  стаила,

                     моят стих там ли те тласна,

тръпнеща, бяла, с поглед изгаряш  ме -

                                 не мислеща, бясна.

Да утоля  страстта  ти  дива  желаеш,

                    от твоето вино искаш да пия,

 в ласки горещи потапяш ме, изпепеляваща -  

                  горести стари в тях да убия.

Грешнице моя, добре, че те има,

отдавна забравени, чувства отхвърлени,

                                в мен да разпалиш,                                                                               

живота затрупал, младостта ми повяхнала,

                        за нов живот да извадиш.      

Вплели тела и устните впили от еликсира любовен,

                               ме каниш да пием,

житейските тегоби далече захвърлили,

               душите си с грях да покрием.

Грешнице моя, прекрасна - ето, вземи ме,

дари ми ти щастие толкова търсено, окаляно,

                         плюто и веч изоставено,

потапям се в теб и се радвам

                            за всичко направено,

щастлив, че те имам, за прошка

                              никого няма да  моля,

пред всичко, което ми даваш, прекланям се.

            Боже, съди ни, да бъде Твоята воля.