Oct 29, 2007, 3:14 PM

Грешник 

  Poetry
729 0 12

Под ударите на сърцето ти разтапям се,

подобно сняг – под розата червена.

Но за мен усмивката ти радост е,

достигнала до мислите – вглъбена.

 

И пак – подобно на мечта политам,

като грешникът – към божий ръце.

И нейде над дъждец – в дъга се вплитам,

която цвят е искала от влюбеното ти лице.

 

Дори приспивно багрите сънувам,

когато страст съм притаил вдън душа.

А теб кога ще мога да целувам?

Не ме оставяй в пареща сълза.

 

Гласът ти слушам – онемявам,

преглъщам думите ти като изворна вода

и ден за ден – подобно грешник преживявам,

описан във писателска творба.

 

И грешник съм,

подобно цвете – раснещо в полето.

И грешен съм,

подобно на вечерницата – грейнала в небето.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??