Jan 3, 2009, 6:29 AM

Грешник 

  Poetry » Phylosophy
848 0 13

Времето е моят спътник,

а сърцето - светъл храм.

Само Бог е моят съдник,

какво от себе си ще дам.

 

Вяра имам в сегашното,

което чука на вратата.

Със сълза избърсвам прашното

в живота си със суетата.

 

Назад не се обръщам вече,

а леко гледам настрани.

Съдбата „грешник” ме нарече,

но дали успя да ме сломи?

 

Ставах, падах, но бях Аз...

Роден от черното на пепелта.

Всеки миг и всеки час

облизвах раните си от солта.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??