Загледана съм тази нощ в небето, огряват ме безброй звезди. Те пробуждат в мен детето и в очите пораждат искри.
Но те угасват с жален тон, че грешно разположени звезди един милион отразяват моите сълзи и сърцето пак ехти.
И викам аз за помощ майка и баща, но странно чувство и празна, грешна самота... Обзема ме страхът, обзема ме омраза, че грешни веч ще са звездите и помощ никой не оказва...
И така ще си минават дните - във вечен грях и вместо силен смях ще се чува само шепот на сълзите.
Трогна ме със стиха си, мила Габи!
Бъди винаги ето такава:
"Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри."
Прегръдка за теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Бъди винаги ето такава:
"Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри."
Прегръдка за теб!