Нима съм грешна, че мечтая
за капка споделена топлина?
Не търся обич! Аз просто зная,
че за мен не съществува тя!
Измислени светове си създавам -
отдавна аз съм си такава!
Явно обичам да се наранявам
и да карам сърцето си да страда.
Но как да забраня на мечтите си
път към щастието да намират?
Тъй както заповядах на очите си
в теб да спрат да се взират!? ...