Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.
От облака мътен създавам лице.
Очи не желае. Не иска да плаче.
Говоря от тяло на тихо дете –
а минало грозно се вие и грачи.
Не може животът да бъде такъв.
Копнежи не дава, а силата взима,
и той е подгонил живѐца ни пръв.
И после се ро̀нил в полета от рими. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up