Aug 22, 2012, 1:03 PM

Грижи 

  Poetry
484 0 8

ГРИЖИ

 

         “И пред прага грижи, грижи, грижи...”

                                   Кинка КОНСТАНТИНОВА, “На сън”

 

Те идваха по пладне и среднощ,

без друг багаж,

без страннишка тояга...

О, трябваше да бъда много лош

и там да ги държа – навън,

пред прага.

 

Те идваха сами и наведнъж

по няколко

– безмълвни, сиви, гладни

и скупчени под есенния дъжд

стояха и среднощ,

и в късно пладне.

 

А аз бях млад,

навярно заблуден –

отворих им вратата, за да влязат,

и те нахълтаха без звук при мен,

прииждаха...

И аз не забелязах

 

как седнаха на стола ми и как

на масата до мен се настаниха,

в леглото ми се вмъкнаха по мрак,

с мен ядоха,

от чашата ми пиха;

 

как всичко стана тяхно изведнъж,

как аз на прага раните си ближа

и мръзна сам под есенния дъжд.

 

А в къщата ми грижи, грижи, грижи...

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нещата от живота ....но поетично претворени.Харесах!
  • мхм
  • Прекрасно! Поздравления.
  • Силно докосващо!
    Целият живот - е една голяма грижа!
    Поздрав!
  • "А аз бях млад,
    навярно заблуден –
    отворих им вратата, за да влязат,
    и те нахълтаха без звук при мен,
    прииждаха..."

    Замислих се...
    Много хубаво стихотворение!

    И аз не забелязах
  • Хубаво! И на мен ми хареса!
  • Такива са... вклиняват се незабележимо, а после налагат свое темпо...
    Хубав стих!
  • Грижите са неизменен наш спътник в живота. Не познавам безгрижни хора. Но всички ние едва ли бихме могли да им придадем тези човешки черти така, както ти го правиш, Валентин. Това стихотворение ще стане любимо на много хора.Пожелавам ти ден с по-малко грижи!
Random works
: ??:??