Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне.
Свали си смешната перука, съблече си дори костюма.
Остана гол – какъвто беше. Един от всички хора бедни,
раздали себе си на вятър, ласкани със фалшиви думи.
Той бе преполовил живота. Зарадвал бе стотици хора,
но мъчеше го нещо друго. Живееше в една измама.
Гримирани очи дали са към истинска душа прозорец;
строиш ли мост с лъжливи думи, щом казаното – хвърлен камък?! ...