JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
Jun 28, 2018, 10:46 PM  

Гроб за самовила 

  Poetry » Other
1447 11 26

Помниш ли ме още – лекокрила веда – 
слънце ясно беше бялата ми пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин те оставях оскотял и беден.

 

Мрежи ти заплитах с тънките си пръсти,
вадех ти душата – пуста опустяла.
Не, не бях змеица, нито дива хала,
но край мене попът тайно все се кръсти.

 

Град ли ме посипа, гръм ли ме подпали,
та изпи до капка живите ми сили?
Сянка пожелах си. Но за самовила
сянката тежи, а гроб е всяко тяло.

 

Помниш ли ме? Виж ме – лекокрила веда.
Вплете ме в зида на бялата си къща.
Ала нощем горе песните ме връщат,
дето ветровете вечно ще преследвам.
 

© Миглена Миткова All rights reserved.

Произведението е включено в:
Сънят на Медуза
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Книги
Сънят на Медуза
BGN 8.00
  1874  3  4 
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??