Гробище на любовта

Oct 31, 2008, 10:46 AM

Poetry » Love

500 0 6

Ти знаеш ли, че аз сама
чакам в гробището си смъртта?

Гробище на фалш и на лъжи.
Гробище, в което скитат кървавите ми следи.

В гробището на изстрадалата ми душа.
В гробище на мъка и тъга.

Стоя без глас и плахо наблюдавам смъртта,
как с бавни стъпки приближава и шепти,
че любовта отнел си ми.

Че безмилостно погребал си я ти,
без да се замислиш, че с нея умирам и аз.
Че болката ще стене и моят глас.

Че без любовта ти да съществувам не мога,
че сърцето ми ще изгори във огън.

Очите ми сега пресъхват от солените води,
а те - горещи кървави сълзи -
не можеха да сгреят и малко сърцето ти..

В гробище на страх и самота,
ще гние бавно моята душа.
И зная аз,
че без вина ще ме оставиш тук сама.

А аз няма да издържа и скоро ще умра.
Ще заровя съдбата си в отровната пръст,
в гробището на омраза и мъст.

2005

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sunshine_93 (Мила)

2008-11-07T20:27:35+02:00

чудесно!Понякога и на мен ми се иска да умра,но не трябва да отстъпваш над отчаянието!Късмет!!!
меланхолик (Йордан Серафимов)

2008-11-07T03:11:24+02:00

уууууууу, колко мрачно! Хареса ми адски. Но мъничко ме натъжи, лирическата героиня е същата като братовчедка ми, добричката ми хубава и мила братовчедка която и за сто цигари време не мога да убедя че трябва да забрави "оня" и да потърси някой който я заслужава, вместо да се обрича на тъга и самота..... Ех, хора, как ми се искаше, толкова много ми се искаше да довърша тоя мой проклет автобиографичен роман, за да ви покажа какво е БОЛКА... А любовта не е болка, тя е единствения смисъл на БОЛКАТА.
oleander4e (Радена)

2008-10-31T16:44:37+02:00

Благодаря Името ми е Радена...
viliana_popova (something else)

2008-10-31T13:15:54+02:00

Ей, малко повече усмивки, мила...(Всъщност какво ти давам акъл като аз съм същата...черногледа...) и боли, нали...

Натъжи ме...
С обич!
Кали77 (Калина Иванова)

2008-10-31T11:41:28+02:00

Когато четох стиховете, мрак настана в сърцето, сълзи започнаха да бликат, защото знам какво е самота -
"И зная аз,
че без вина ще ме оставиш тук сама."
Но мила Радина не се оставяй на самотата да те победи- живей, усмихвай се, бъди по силна от преди и повярвай в утрешните си мечти!
Иначе стихотворението ти е много дълбоко и прочувствено! Поздравления!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-31T11:24:43+02:00

Пръстта не е отровна - тя е е жива и благодатна, Радина!
Но още не ти е време да се сливаш с нея!
Виж Слънцето - усмихни му се!Поздрав!