Сърцето ми е гробище за чувства,
през безброй плочи и простори,
стигнах до място, където си ми чужда,
но нещо в мен не спира да се бори
и да ми връща спомена, където
видях онези две очи незабравими,
красиви и неописуеми като небето,
себе си изгубих в тях...прости ми...
© Петър Бояджиев All rights reserved.