Изтръгна сърцето ми, понесе го с песен,
а то жалостиво примря.
И плесен погълна го, стана зелено –
угасна без капка съзна...*
Триумфът ти есенен замъглява пенснетата –
млади със стари лица.
Разперил ветрилото, сочиш ти кривото
на този и онзи – вина.
Но носиш мен мъртвата, вече обръгната –
какъв съм комичен трофей!
И стичат сълзите по плесен – наесен берем плодове!
Изгнилите, чайките, дъвчат облещено ...