Отмина август:топъл и нежен като ръцете ти.
Навлизаме в зоната сладка .Там ли е сърцето
на лятото с кехлибарени лъчи в очите ти?
Отлетяха птиците на южните топли мечти.
Протягам ръце към твойте ръце, за да получа
сладкия плод на септември,който носи радост
и малко тъга.Отмина нашето лято.И се случи
в ескиз на художник-зрител на влюбена младост.
Нека оставим есента да събира летните страсти!
Нека забравим пороите летни на морския бряг...
Но до смърт ще помним на децата лятното щастие!
И ще зрее в душите ни обич,дар прощален от тях!