May 3, 2008, 11:41 AM  

Гроздове 

  Poetry » Other
959 0 14

     (По спомени на Веселин Маринов)

 

На двора там, пред родната ми къща,

лозници вие старата асма.

Когато есен у дома се връщам,

по нея тежки гроздове висят.

 

Знам, повечето мама е обрала,

но тези е оставила  за мен.

Искри в зърната сладост наедряла

и аз съм отдалече упоен...

 

Пак бързам портичката да отворя

и първо гледам старата  асма.

О, колко много необрани гроздове!

Как  всички ме очакват – у дома!

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Специално се логнах, за да те поздравя и за последните (засега стихове, Ели! Пълниш ми сърцето и душата!!!
    С обич!!!
  • Благодаря ви за милите думи, приятели!
  • Поетично майсторство проличава в този чудесен стих! Чувствата на обич към дома сякаш оживяват в него! Поздрави, Ели!
  • чудесно е да има кой да те очаква!!!
    прекрасен стих,Ели!!!
  • Образно и носещо любовта на родната стряха и на майчината любов! Прекрасно усещане за бащин дом! Чаровница си, Елица!
  • Водица бистра и... любвеобвилна... Домиля ми чак от стиха ти! Светли и чисти картини рисуваш!!!
    Донеси по една чепчица и за нас следващия път
  • Вълнуващо завръщане! Поздравления!
  • Чудесна идилична картина!
  • С прекрасната картина...и мен ме върна към корените! Браво и благодаря, Еличка!!!
  • Когато си отиде Тя, остават всички гроздове необрани.
    Тъжно и мило ми стана... Благодаря.
  • Много красиво!
  • Пропит с носталгия стих по родното...Завръщай се у дома и намирай себе си сред малките неща,които са те правили щастлива!
  • После - вино и опиянение ( Нищо, че до есен има време. ).
    Поздрави, Ангелова!
  • Хубаво и светло ми стана...
    да те чакат с радост у дома...прекрасно е.
    с обич, мила Елица.
Random works
: ??:??