"Грозен макет на човечност"
Аз, който прогледнах през мрака
и умрях с пръсти, вкопчени в студената ми гръд,
прострял безжизнените си ръце в река от кръв,
се разплаках при вида на Света,
обсебен от човешкото зло -
жесток свят, по-студен и от Ада,
свят като наркотичен мираж,
гавра на луд, болен мозък...
Сам скитам през тъмните дебри
и слушам воя на вятъра,
понесъл перата на мъртвите птици - ...