Мръсно е навън, мокро е навън.
Улиците кални, пълни ми пустеят.
Мрачно е навън, тъжно е навън.
Хората умислено, забързано живеят.
Клаксони пищят, бебета крещят,
не желая другите да чувам.
Мислите валят, изпарения смърдят,
зимните си обувки трябва да обувам.
В автобуса се редя, бабички ме бутат,
възмутени са, че на седалка седнало детето.
А когато мястото дадеш си,
за едно "благодаря" им се свиди на сърцето. ...