Отвикнах да бъда обичана! Хората
преминаваха сякаш през мен (като хали).
Помагах, раздавах се, единствено злобата
виждах в лицата им, която ги галеше.
Пердетa в очите си имаха, тежки завеси
в сърцата пуснати злобно.
Луната, приличаща на чудна принцеса,
в такива мигове сякаш беше отровна.
И когато мислех, че безнадеждно сама съм,
ръцете ми откриха образът мил.
От грозното пате в лебед прекрасен
превърнах се. Твоят плам ме бе сътворил.