Защо сърцето все избира,
това, от което ще го заболи?
Това, което ще го събере
и после пак ще го унищожи.
Разумът - той отново глас в пустиня,
но шепти,
а сякаш напук на него
сърцето безмилостно крещи.
И не се разбирам,
а уж ме беше страх...
Да,
копнее мойто тяло
да извърши този грях.
Зная, че не трябва,
отново ще ме заболи,
но не мога да се спра,
късно е... уви...
това, от което ще го заболи?" ...
така е...
6 от мен