kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Sep 10, 2009, 11:06 AM

Грях 

  Poetry » White poetry
1164 0 7
Нощ. Целувка. Грях.
И две тела, като с магнит слепени.
Красива, дива голота...
а после мисли разпилени.
Утро. Поглед. Тишина.
И дрехите са по местата.
Усмихваме се със вина,
но пак с очакване за вечерта.
Кафе. Цигара. Ежедневие.
И тръгване, но закъде?
Тъй грешна съм, признавам, хора,
но нека този грях не спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Random works
: ??:??