Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…

Искам да остана, може би греша?
И зная как ще заплатя това неистово желание,
че иде ми от радост да крещя,
за да извикам в себе си и пред света: Обичам те!

И твоят път нататък, дори трънлив и стръмен,
аз с теб да извървя, до края.
Нощта самотна твоя да превърна в ден,
с листа на рози аз да го обсипя, на рози да ухае.

И твоите мечти - да бъдат моя
луда надпревара с времето, което вечно бърза.
И няма ни за миг да се поспре.

И няма да ни чака много…
Ако с теб не се решим по този път да тръгнем…
По общия ни път, нагоре като волни птици
към простора син да полетим.

По този път, нагоре към звездите.

13 авг 2006