Нейде надалеч от тихия полъх, гръм се понесе,
разнесе се като ветрец.
Птичка разпърха криле и до мене кацна да запее.
Пее, а с думи ми говори. Разказва...
Паднал е някъде убит, от пушка с куршум пробит.
Рана от гърди кърви, нозете в прахта,
очите гледат небесните цветя.
С последен дъх на моята птичка шепти...
Моят любим с мене, чрез нея ще се прости.
Гръм...небесните цветя се отрониха като момински сълзи.
Птичката намокриха, разпърха се...под косите ми
подслон се подслони и запя. ...