Nov 23, 2004, 11:33 PM

Губя те... дали? 

  Poetry
1154 0 4
Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен

Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето

усещам как ще рухне всичко
В мен, макар че те обичам

чувствам че изчезваш бавно
И не мога нищо да направя

С думи трудно ще опиша
Чувствам се така излишен

И незная що да сторя
С глас без думи ще говоря

Но какво и що да изрека
Пътищата ни да пресека

Една любов несподелена
Спомен ще остане в мене

В сърцето ми ще има
Място винаги за теб любима

А душата ми ще съхрани
Споменът за твоите очи

Утре вече сме различни
И макар да си приличаме

Само тя, единствена- съдбата
Може да ни срещне в мечтата

Моя и да я превърне във реална..
Винаги ще си за мене ти специална

Винаги ще те обичам
Даже и със думи да отричам

Моите очи не ще да скрият
че съм вечен пленник на любовната магия

© Марто All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Само несподелената любов е вечна Браво чудесно се справяш
  • да много е хубаво наистина.
  • {} муцка страшничко е..кефи ме..мн са добри..имаш талант бебчо..от кака ;P
  • Супер е!
Random works
: ??:??