Какво животът ти подготвя?
Нощта е хапче под езика.
Уютът – безполезна котва.
В ума ти пътищата никнат.
Завоите – все по-опасни
и влюбванията – до синьо.
А любопитството ти расне –
невъзмутимо – храст къпинов.
Отмята всяка поза гугла
и твоята самотност капе,
когато в мрака сянка шмугне
страхът – лисиче – с кални лапи.
Не го храни с останки често
от своята трапеза тъжна...
Поне веднъж не брой до десет
и скачай в любовта без бънджи.
Не чакай, предвидим, капанът
на времето да щракне, грозно,
и в теб докрая да останат
несбъднатите ти възторзи...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.