Гургулица стенеща

                                                             (пиле спряло в Път...)

Притихнали по Път незнаен

Криле-ръце

Изплетени в Божур

и глас...

Ручей-грях 

Покаян

И устни- човчица от плът...

Стенеща цигулка

В клонче спряла...

Без лък

ИЗТРЪГВАШ

Звук след Звук...

Длан приплъзваш само...

Танцуваш с пръсти

В този нежен Пух...

А СИ ТОЛКОЗ ЖАДЕН!

Морен пътник - Дъб...

И впиваш устни в Ручея прочут

Със своя чар омаен

Изливащ в струните ти Огненост от плът...

ГАЛЬОВНО ВРЕМЕ...

ЖАДНОСТ!

ДЪХ...

Птичка бяла...

Длан

и

Пръсти-Лък...

Подпъхваш в перушинката горещо-мокра,

Сляла в себе си

и Слънчице...

И Дъжд, и студ...

Облаче от Рая

Стоящо в рамото ти, Дъб тъй строен...

Приклекнал днес

ЖАДЕН...

МОРЕН...

Целуващ устните ми...

Човчица от топла плът...

Гургулица бяла пея в твойта длан...

Свян в крилце приспала...

Сгушила главица в Пух...

Прикрила крехкост зад погубващ

ПЛАМ...

Гургулица тъжно спряла

В клоните ти днес на силен Дъб...

Широколистна длан простряна...

Дърво със корен

Впит във мойта плът...

Стенеща девица със цигулкова Душа...

Днес излива звуци

В твойте устни,

Морен Пътнико - Елен Сръндак

И силен Дъб

вкопал нозе в земя от топла плът - жена...

(само стих- стон

                               излял се...

                                        12 юни ’10г...

                                                          Л-Е)

Стенеща цигулка е лицето ми...

И ръцете ми прегръщащи те - СТЕНАТ!

http://www.vbox7.com/play:70ce5c0f