Откъм къщата свлече се мрак.
Като гущер пълзеше към портата.
Изненадано-рошав и благ,
чакал хиляди есени хората.
И заблъска прозорците с жар.
Оцвети, прегорели, надеждите.
С две стипчиви луни, като нар,
си плати. Да си върне копнежите
по онези отминали дни,
дето чуваше глас във капчуците
и му светеха кръшни звезди,
недочакали дните му кучешки. ...