Пречупих лявото крило,
а с дясното едва замахвам...
Какво нещастие било
да приземявам дъх и жажда!
Небето да е само сън,
а гледката отгоре - спомен,
без който няма път навън...
Пера - като мечти се ронят!
Земята - скъпа на зърна,
безброй опасности предлага...
Сега съм плячка на Страха,
а вятърът не ми приляга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up