Дойде ми на гости. И никак не беше свенлив.
Перата му – прости, изглеждаше ми саможив.
Превзе ми перваза, към слънцето вирнал жълт клюн.
Накратко – доказа, че всичко намира се вън –
лъчите – алтъни и вятър, струящ светлина...
Светът се изпълни с емоция и семена.
Светът се изправи и стори му нисък поклон.
Загазил бе здраво: мирът влезе в нашия дом!