Гълъбът и гълъбицата

                                                       В душата ми

                                                       носталгични трели,

                                                       в сърцето

                                                       мъка се свила

                                                       за годините

                                                       отминали, отлетели,

                                                       за голямата любов,

                                                       която е била.

                                                       Спомените изплуват

                                                       като скитници в мъглата,

                                                       да напомнят се редуват

                                                       кога били са

                                                       така времената.

                                                       През топлите нощи

                                                       под балкони,

                                                       осветени само от луната.

                                                       За серенадите среднощни

                                                       за сърцето и душата.

                                                       За ергени,

                                                       на моми от менци,

                                                       да напиват водица,

                                                       за чистата им любов

                                                       на гълъб с гълъбица.

                                                       Когато гълъб

                                                       влюби се в гълъбица,

                                                       тя на живота му

                                                       става царица.

                                                       Да изрази радостта си

                                                       той отлита в небето.

                                                       Там рее се, тържествува

                                                       с любов,

                                                       изпълнила сърцето.

                                                       После свил

                                                       уморени крила,

                                                       с поглед

                                                       събрал синевата,

                                                       на Ангела свой

                                                       поднася в краката

                                                       дар малък,

                                                       някакво зрънце

                                                       и с нежни думи

                                                       влюбеното си сърце.

                                                       Ако някога в гнездото

                                                       самота завари

                                                       или в отвъдното

                                                       гълъбицата го изпревари,

                                                       той, пак нависоко,

                                                       към звездите отлита.

                                                       После, свил крила,

                                                       стремглаво полита

                                                       надолу, към земята.

                                                       Спуска се без страх,

                                                       след сблъсъка страшен

                                                       да стане на прах.

                                                       Послание последно

                                                       и последен зов

                                                       към своята любима

                                                       и към магията,

                                                       наречена ЛЮБОВ! 

                  Честит ви Свети Валентин, откровенци!