Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж,
по мъжки пие, пее и прегръща.
Умирал и възкръсвал неведнъж,
душата му е все една и съща.
Сто санчовци фалшиви отболял,
не се бои да пада и да губи.
Боли го лицемерната им жал,
светът им – за лъжливи и за груби. ...