Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен,
залей с виното жилавия корен.
Сега да бъде, както и преди,
лозата стара пак да преродѝ.
Вдигни котлето пий и споменѝ
душите светли и спомни дедите,
че в твойто вино знай заветът скрит е,
за българските светли бъднини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up