Oct 14, 2015, 12:16 AM  

Хайде до Луната 

  Poetry » Other
436 0 4
Да те разходя до луната, 
онази, що в прозореца наднича,
/жълтослънчогледовата пита/ 
която към звездите срича 
думи за любов красива, 
за блян потаен, звездоброден, 
що бледите лъчи умеят 
/израснали в среднощната си нива/ 
рисунък нов в душата да посеят
с разходка до... луната срамежлива.
 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??