Когато моят стих заспи!...
Халата във мен болката
измива във прибоя,
за да види с широко закрити очи,
как кленът ухажва пак звездите.
Как фарът въздиша по една фрегата,
за да я почерпи с глътка бренди!
Как Месецът, отхапъл парченце шоколад,
на колене,уста в уста,
Луната моли за невеста.
А Залезът, отворил сребърна кутия,
с четка рисува пътя на Зората. ...