Хан Тервел

Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,

на хан Кубрат внука, един войн славен.

Ти никога преди Византия не преви глава,

те пред теб покланяха се и търсеха помощта.

Хане тебе Византия те някога призна,

с титла кесар тогава те възнагради тя.

След време думата си тя отново наруши,

и затова с много свидни жертви тя заплати.

Хане ти в битка спасил си някога Европата,

спасил си я от арабите, спасил цивилизацията.

Сега тя отдавна за жалост забравила е това,

за всички тя е майка, но за българите мащеха.

Хане къде си, българино къде си ти сега,

гледаш ни от синьото небе с голяма тъга.

Ние българите вече не сме великия народ,

тъжни сме, бедни сме и работим под хомот!