Висока скрита бариера,
която с мисли си градила,
не беше ли една химера,
че тя от мен те е прикрила?
Пред тебе свеждах си очите,
да скрия вярата в душата...
Лъчите светли са за дните,
когато ме плени вината.
Щастлив човек бях, дивна Ханни –
жена безценна и любима!...
Мечтите ми – на куп събрани –
са в свят, когато теб те имах. ...