May 27, 2010, 3:51 PM

Хаос... 

  Poetry » Landscape
676 0 9

Земята потрепери.

И се сви.

Като в корубата

на костенурка.

Гръм!

Небето се прихлупи и заплака.

Мълчаливо.

А слънцето уплашено се скри.

В облаци парцалени,

до ... сиво.

И зачака...

Дъждът да си отиде.

Но преди...

Светкавично се лееха

огньове.

Камшичено се удряха в земята.

И умираха... по нея.

А после - хаос.

И събличане до голо...

Гръм!

Тъмнеят дървесата.

А птиците стремглаво

кацат

под стряхата на срутената къща.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е поетичен пейзаж. А може да е и човешко явление. Всичко може да е. Въпрос на въображение - материалът ни е даден. Поздрав, Нели!
  • Харесах...
  • Харесх,Нели!
  • А авторът ?!? Кой?
  • а ти си ... авторът?
  • Супер си е стихотворението. Тва за римите, пунктуациите и незнам си какво ..., Че това да не е уравнение, та да се сбърка алгоритъма. Идеално си е. Колкото до усещането , финните настройки на сетивността ни се влияят от много фактори. Един от тях е - повечко четене .....
  • принципно стихото е яко
    но според мен не са му това
    пунктуацията
    римите
    а няколко места и метафорите
    .. то какво остана
    идеята ми е че се дразня на едни моменти
    които ми се струват елементарни за поправка
    а може и да е проблемът в моя телевизор

    и ми е пределно ясно че изглежда целенасочено заяждане
    и че обиждам игнорирайки мненията им и двамата... дърти драскачи преди мен
    ("дърти" ... като - зрели, утвърдени и тн.)
    ама нещо не му е така на това стихо което ми пречи да го ... усетя както трябва
  • !!!
  • Тук направо ме разби...
    Страхотен стих, Нели!
    Поздравления!
Random works
: ??:??