Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.
И всичко живо е сковано в отчаяние.
Природата се гърчи във агония,
а аз подритвам своите желания
в прахта на своята вина. Ирония!
На кръстопътя на страстта се блъска
в объркване различния ни статус.
Сърцето ми напира да се пръсне,
а ти си тръгваш. Просто! Хаос! ...