Лутане, в което губя себе си.
Спомени противоречиви -
хубави, но и горчиви.
Грешки, желания, страх.
Мрежа от чувства,
заплитащи възли едно от друго.
Безнадеждност, отчаяние.
Всичко е откъслечно като написаните думи.
Миналото дърпа едната ми ръка,
крещи без глас „Остани!“
Аз към бъдещето с вързани очи вървя,
а изоставено в мен умира настоящето. ...