Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия,
мираж в смъртна умора.
Земята е филантроп –
жадно прегръща хората.
От вчера не нося черно,
разбирам тъгата в жълто.
В петък не съм суеверна.
Страшният ден е четвъртък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up