Харесва ми нагласата му към нещата,
всички малки детайли, ненамерени в мен.
Изразите, които аз самия измислям,
но така и не мога да използвам добре.

Харесва ми вътрешните му достойнства,
тези, които ме плашат и са по-високо.
Доказани чрез действия твърде много
и списък на неща, които аз не мога.

Харесва ми духовната му възвишеност,
неговите идеали и доста силен морал.
И как аз не мога да бъда различен,
според ценностите, които той е създал.

Харесва ми възгледа му за живота -
светогледа, който осигурява лекота.
Думите, показващи никога болка,
ах, как винаги съм искал това.

Но най-важното, което
винаги ми е харесвало в него,
е че колкото съм повече различен,
толкова повече съм мен.