Sep 26, 2004, 9:24 PM

Хармония 

  Poetry
1244 0 0
Ума си по тебе загубих,
за да те спечеля доста се потрудих,
но ето,че попадна в моя плен
и никога не ще си тръгнеш ти от мен.
За мен живееш вече ти-
ела и нежно ти ме докосни
постигнах целта,която си поставих
със тебе самотата аз забравих.
За мене ти си моята любов
благодарение на теб за мен настъпи изгрев нов
и сърцата ни пламтят под лъч от ален ден
във нас назрява любовта с горчив и розов тен.
Моето сърце поднасям ти го като дар
утеха търся аз в безмълвния ти чар
от тебе струи красота,омая,
как съм живяла досега без теб-не зная.
Все по-силно за тебе копнея
любовта ни е като всевластна фея
и чувствата ни святи няма да се променят,
и винаги ще се стремим към светла благодат.
Всичко прекрасно на нас ни изглежда,
но в сърцата си таим една надежда-
да бъде хармонията между нас трайна
и любовта ни все така безкрайна.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??