С хартиени жерави дните постлах.
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас.
Разсипа се цвят в белоснежна магия
и всяка молитва, шептяна без глас,
превърна се в жерав от нежна хартия.
Прегънах надеждите в още един,
по-малък от другите жерави бели.
За него – сина, неродения син –
най-таен копнеж сред мечтите ми смели. ...