Отдавна беше – замъглено от забрава –
и чувствата, и мисълта
и всичко е простено...
защото днеска не е утре,
не е и тогава,
със миналото сметките са уредени,
а бъдещето има да ми дава.
Смъртта ми е длъжник – и не от вчера...
На ход съм –
да хвърлим картите тогава!
Залагам фул!
Съдбата трябва да се разиграва!
© Милена Николова All rights reserved.
Харесва ми твоят стил.ПОЗДРАВ!