Пресичам сянката на нечий хладен силует,
раздирам тъмнината с вик.
Протегната ръка ме моли да вървя напред,
а аз ще рухна всеки миг...
Безсилна да повдигна ъгъла на устните сухи
в опит за жалка, безизразна усмивка,
вслушана в молбите, в писъците глухи,
полумъртва, аз не си давам почивка.
Изстисквам живота в себе си до край,
за да го дам на тези, които не заслужават.
Сама тръгнах към Ада, подарих своя Рай
на хората, които ме унищожават. ...