От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига,
в косите стихва вятър укротен
и юли дяволито ми намига:
Сега съм тук и твой, танцувай с мен!
Забравила рожденото си име,
кръщавам се на някоя звезда
невидима. Всемирът достижим е,
а пътят млечен – светеща бразда, ...