Хей, Животе !
Жива съм! Все още оцелявам.
Със дива стръв, Животе, те копнея!
Не ме прекърши. Сражавам се
и всеки ден напук те пея.
И блъскат ме тъй щуро ветровете
и пропасти пред мене зеят,
и хапят ме безмилостно и студовете,
но пак със хъс живея.
Ех, Животе, все си ми в засада
и вечно ми подлагаш крак-
да сбъркам пътя - и към ада ...