Войнико, накъде си тръгнал ти...
Земята там до кости е студена –
няма да ги има моите очи
с обич твоето сърце да сгреят.
Кой кажи ми , теб ще утеши -
там не е топла ничия постеля.
Вятърът ще те погуби, мразовит...
Без мен ръцете ти ще опустеят.
Хей, Войнико, моля те поспри -
плачът ми чуй... Не искам да те губя!
Върни се, на гърдите ми заспи -
не искам да воювам, а да любя...! ...